Обществените медии трябва да си вярват, защото са прекалено значими. Това каза журналистът Валери Запрянов. Днес той отбелязва 70-ата си годишнина.

Според Запрянов, който е член на Управителния съвет на Българското национално радио (БНР), от обществените медии се изисква да пазят плурализма. „Всеки може да си позволи да има редакционна политика, която подкрепя едната страна или другата страна, един политик или друг политик. Докато обществените медии трябва да разтворят по-широко ветрилото, да отразяват всички онези интересни събития и интересни хора в политическия живот, а не да взимат едностранчиво страна“, посочи той.

По думите му, освен да си вярват, обществените медии трябва да бъдат честни. Това е нещо, което те умеят да правят, смята той. Добави, че има и много частни медии със „страхотни професионалисти“, които мотивират хората

Илияна Йотова откри 12-ото издание на „Алея на книгата“

Четящият човек е свободен, независим. Четящият човек е възпитан, умее да разбира другия дори когато не приема позициите му. Не е безскрупулен. Образованите и възпитани хора, които живеят с книгите, ще преборят всичко, което е грозно, всява омраза, разделение и конфликти. С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова откри 12-ото издание на „Алея на книгата“ в София. Йотова призова да възпитаваме децата си да четат, за да бъдат добри хора, да знаят границите между добро и зло.

В приветствието си вицепрезидентът посочи трудностите пред дейността на българските издатели, като изтъкна професионализма и отдадеността им, както и високото качество на българската книга.

От Асоциация „Българска книга“ благодариха на Йотова за подкрепата и доброто сътрудничество през годините. В

Повечето ми книги, публикувани досега на български или английски език, са били поетични. Написала съм няколко прозаични книги, но това е първата, която бива издадена. Това каза писателката Катерина Стойкова по повод най-новата си книга "Нокомис". На събитие в родния си град Бургас авторката, която от години живее в САЩ и разделя времето си между американската държава и България, постави началото на литературното турне на най-новото издание, което излиза в каталога на ICU.

Стойкова коментира, че макар да е прозаична, "Нокомис" отново е написана по поетичен начин - онзи, който тя най-добре познава. "Текстът излизаше на малки парчета като стихотворения в проза, които после аз подредих по начин, по който бих подредила стихосбирка. Тук обаче има и история, а тя предполага начало, среда и край, но не непременно в този ред", допълни тя .

Стойкова добави, че обяснението на зна

В навечерието на откриването на новата академична учебна година, Университетската библиотека представя изложба по повод 170 години от рождението на Константин Иречек. Тя може да бъде разгледана във фоайето на Централната университетска библиотека до края на октомври 2024 г., съобщи пресцентърът на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Трудовете на Иречек са представени тематично и обхващат областите: българска книжовност, учебно дело, географски трудове и исторически съчинения. Посетителите могат да видят кореспонденцията на Иречек с български учени, политици, университетски преподаватели, както и научни изследвания за автора на първия академичен труд по история на България с изключителен принос в следосвобожденската ни история, наука, образование и култура.

В централните витрини са експонирани първата му научна разработка "Книгопис на новобългарската книжнина:

Осем нови комикса на утвърдени автори и млади артисти са включени във втория том на „Дъга“, съобщават от сдружението „Комикс манифактура“.

В изданието има продължение на историите на грубиянина Гентацу от „Бонзай“ на Сатанасов, както и на война-наемник Божидар от „Без Титла” на Калоян Томов. Читателите ще се спуснат назад в миналото с „Детективът Дей“. Сценарият е на Кънчо Кожухаров, туш от Веселин Праматаров и цвят от Джулиано Димитров. Комиксът е създаден преди около 30 години, но се публикува за първи път, разказват от „Комикс манифактура“.

Иван Коритарев представя история за Баба Гиче, вещицата-закрилник на едно малко селце с балкански дух. Митология и модерен свят се сблъскват в „Дарът на Ламята” от Мира Миладинова, Кремена Жобова и Раймонда Пейчинова, а дъщерята на дявола поема по